Днес реших да заведа децата на ледената пързалка на стадион Славия. Усмивки настроение. За първи път ще се качвам и аз и децата на кънки. Избрах ме си кънки , убухме ги. Придвижих ме се до пързалката с грейнали лица.
Стъпвайки на леда еуфорията беше пълна. Беше супер различно усещане да нямаш контрол над движенията си и знаейки, че всички се спукват от смях като ме гледат.
... малки дечица, тинейджъри...и по големи...хвърчаха по леда с удоволствие и финес. Боби бе като ... нямам думи...трагедия...помолих един господин да ми каже ... как да пазя равновесие...
Човека най вежливо обесни...основни правила... и само след 4 мин разбрах, че няма да се класирам за зимната олимпиада ... не защото неискам...напротив ...искам..но паднах. 40 мин по късно стигнах в Пирогов.
След направената снимка...упасенията ми се потвърдиха. Няма да ходя на олимпийски зимни игри.
Денят завърши със счупен крак... но и важни уроци и изводи. Едно то най важните неща в живота са близки и приятелите на които можеш да разчиташ в трудни моменти.
Ето тук е момента да благодаря на всички, които ми звъннаха и указаха подкрепа.
Огромно благодаря на Македонеца, че се отзова мигновенно да приберем колата от паркинга. На моят колега Павлин...който ми е дясната ръка...а от днес и десен крак.🙏
Бих дал всичко на което съм способен за приятели и близки. 🤝💪🙏
Доста голямо падане е било ...бързо възстановяване желая ! Дано децата не са се изплашили много..
Благодаря, ще ми мине , Боби е корав.