Meditation is an individual journey / Медитацията е индивидуално пътешествие

Source

Some time ago, I started to be interested at yoga as a way of personal development and reaching certain mental levels. I went to group activities, watched video lessons and read articles. The physical part of the practice, which is expressed in the performance of certain poses (asanas), were easy to me, but however I exercised yoga, it always got difficult in one place: Meditation.

One of the definitions of meditation is: "a practice in which a person trains the mind and / or provokes a condition of consciousness to achieve physical, emotional, mental, and spiritual development."
Good in theory, but in practice?

Different sources offer different ways of meditation. They all start in the same way: "Stand in a comfortable posture, close your eyes and relax your muscles ...", but here comes the confusion.

Once I was told to close my eyes and imagine a lot of lights going through my heart, throat, and my v***na, expanding and swallowing me all over. Scary, right?

Other time they made me go to lay down, close my eyes and just do not think. How the hell do you stop thinking? Can this process be stopped at all?

The joke aside, indeed, there are many methods of meditation, but the truth is that not everyone can fit on you. Another factor is that achieving the condition of meditation is difficult at any moment, especially if we are new to this process. In my opinion, reading information on this issue can only confuse you and make the process difficult for you. When you accept foreign advice, you have already set boundaries in which you have to meet the experience. Meditation is something personal. Her point is to reach that moment in which you feel completely calm and well in your own body. Balance between brain, soul and body.

Our brain works so that it always looks for a problem and a way to solve it. Meditation could lead us to the point where he is in peace. What does the state of peace mean? From personal experience I can say that my brain can not stop thinking. It is somehow unnatural the flow of thoughts to stop running. The state of peace for me is to stop directing your thoughts. For example, when I want to relax from worrying thoughts, I just close my eyes and let my brain show me pictures. Sounds strange as I write it, but it's interesting as a process. Another thing is that I do not always manage to do it. Like anything, meditation needs some exercise.

My advice is to not try to trust foreign interpretations. Maybe they can help, but they can also point you in the wrong direction and make you quickly quit. Meditation is an individual journey. If you really want to reach new heights, you will surely find your way.

I write this as a beginner on the subject, but also a person who has come to some conclusions that fit myself. Have you any interesting experience with meditation? What are your thoughts on this issue?

---

Преди време се бях запалила по йогата като начин за личностно развитие и достигане на определени душевни нива. Ходила съм на групови занимания, гледала съм видео уроци и съм се осланяла на книги. Физическата част от практиката, която се изразява в изпълнението на определени пози (асани) ми се отдаде бързо, но по какъвто и начин да съм упражнявала йога, винаги запъвах на едно място: Медитацията.

Едно от определенията за медитация е: "практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие."
На теория добре, но на практика?

Различните източници предлагат различни начини за медитация. Всички започват по един и същи начин: " Настанете се в удобна поза, затворете очи и отпуснете мускулите си...", но тук идва и объркването.

Казвали са ми да затворя очи и да си представям разни светлини излизащи ту през сърцето, ту през гърлото, ту през в***ната ми, разширяващи се и поглъщащи ме цялата. Страшно, нали?

Веднъж ме караха да легна, да затворя очи и просто да не мисля. Как по дяволите да не мислиш? Този процес може ли изобщо да бъде прекъснат?

Шегата настрана, наистина има много методи за медитация, но истината е, че не всеки може да приляга на вас. Друг фактор е, че състоянието на медитация е трудно постижимо във всеки един момент, особено ако сме нови в това начинание. Според мен, четенето на информация по този въпрос може само да ви обърка и да направи процеса по труден за вас. Когато взимате присърце чужди препоръки, вие вече сте си поставили граници, в които трябва да поберете изживяването. Медитацията е нещо лично. Смисъла й е да достигнете до този момент, в който се чувствате напълно спокоен и добре в собственото си тяло. Баланс между разум, душа и тяло.

Мозъкът ни работи така, че винаги търси проблем и начин за разрешаването му. Медитацията би могла да ни доведе в точката, в която той е в покой. Какво значи покой? От личен опит мога да кажа, че моят мозък не може да спре да мисли. Някак противоестествено е потокът от мисли да спре да тече. Състоянието за покой за мен е да спреш да насочваш сам мислите си. Например, когато искам да отдъхна от тревожните мисли, то аз просто затварям очи и оставям мозъкът ми да ми показва картини. Звучи странно като го пиша, но е интересно като процес. Друг е въпросът, че не всеки път ми се получава. Като всяко нещо и медитацията има нужда от упражняване.

Моят съвет е да не се опитвате да се уповавате на чужди интерпретации. Възможно е да помогнат, но може и да ви насочат в грешната посока и бързо да се откажете. Това е индивидуално пътешествие. Ако наистина желаете да достигнете до нови висоти, то със сигурност ще намерите и своя път.

Пиша това, като начинаеща по темата, но все пак достигнала до някакви изводи, които отговарят на самата мен. Интересно ми е имате ли опит с медитацията? Какви са вашите мисли по този въпрос?